Преди да започна трябва да уточня ,че този пост е един вид продължение на "senses".Затова ще ви предложа ако не сте го чели преди да прочете този го направете ще ви е от полза.
Забелязах преди време ,че много хора подценяват или просто не разбират адаптацията и това се случва не само в България а глобално.Няма значение за какъв вид адаптация говорим.Дали ще е на движения,среда или техники.Ние практикуващите трябва да умеем да се адаптираме и то бързо... много бързо.За съжаление обаче все по-често започнах да срещам въпроси от типът на на какво препятствие правите конг и други подобни.
Ще започнем с адаптирането на движенията и техниките: Затова всички напреднали трейсъри са против ученето на техники по списък и учебник.Когато техниките се учат по-този начин те до голяма степен се осакатяват.Самото им разделяне в началото ви кара да си избирате препятствия на които те ще ви бъдат по-лесни.Самия факт ,че вие търсите препятствие на което да направите дадена техника е много сериозна грешка.Техника която ще използвате се поражда от няколко фактора:
позицията на препятствието
местоположението ви спрямо него
скоростта ви
има и още маса други ,но това са най-значимите.С прости думи препятствието трябва да определи техниката ви а не техниката препятствието.(малко объркано се получи дано да сте ме разбрали.Ако някой не е да се свърже с мен) Това е може би една от най-важните форми на адаптацията в нашето изкуство.Ако някой загуби тази своя способност е равносилно на това той да загуби същината на паркур именно липсата на ограничения.Ако търсиш определено препятствие за дадена техника ти си ограничен ,ограничен от самата техника.Тренирането по лист с техники ще доведе точно до това.Не тръгвайте по-този път за ваше добро е.
Друга важна форма на адаптацията е умението ви да променяте техниките така ,че те да работя за вас в дадена ситуация.Понякога стандартните техники не са удачни и трябва да преминат през дадена трансформация за да може да бъде полезна на практикуващия в неговата среда.
Тук влиза третата много важна форма на адаптацията: Средата! Всеки се е адаптирал към неговата среда.Познава повърхностите ,знае възможните комбинации ,правил е всичко което може да направи (според способностите му в момента).Това е мястото където трейсрът се чувства най-силен и уверен в способностите си.Именно там той може да бъде най-впечатляващ и да разкрие голяма част от потенциала си.НО!Това не е ни върши работа.Какво става когато попаднем в среда която не познаваме?Трябва да я проучим.А ако нямаме време да огледаме ,да проверим повърхностите , възможностите и колко са здрави рейловете ,стените и тн?Ами тук са ни нужни 2 неща:
усетът
Адаптивността
Колкото и неща да разгледахме все стигахме до адаптацията.Което ме навежда на мисълта ,че адаптацията е едно от най-важните умения което един трасьор трябва да притежава.Без него се губи същината.Нея губете просто се АДАПТИРАЙТЕ!
От известно време съм ограничил тренировките навънка и практиката.Някъде от малко повече от 2 месеца.Днес реших да изляза и да видят дали стратегията ми работи.Извадих късмет ,че бях сам.Нямаше и минаващи хора единствените звуци които чувах бяха вятърът птичките(О.о wtf декември сме) и стъпките си.Ах бях забравил колко е хубаво да тренираш сам..така най-накрая имах възможността да остана сам със себе си и да оставя всяка движение ,всяка стъпка сама да разкаже историята си и да каже дали е доволна от това което правя с нея.
В началото нещата не тръгнаха на добре след като загрях реших да потичам и докато тичах травмата ми се обади..притесних се първо ,че може би още не съм готов ,но се спрях починах и след това очакванията ми бяха удовлетворени.Изглежда се е държало на студът .Движих се много по-гладко и по-бързо от колкото бях преди да се контузя преди време.Бях много по-тих което ми хареса.Направи впечатление ,че съм си вдигнал и увереността и не на последно място съм станал по-силен.Направих доста кет лийпове и прецизни последвани от много техники по-рейлове и стенички.Нямаше движение което да не почувствах добре или да беше твърдо докато не стигнат до един по-голям от тези които правих в момента.Оказа се така ,че аз стоях клекнал на ръбът веднага си фиксирах точка за приземяване и скочих.Приземяването на пръв поглед беше добро тихо и контролирано.Само дето аз не го усетих добре може би защото много бързо без подготовка преминах към него.Направи ми впечатление че съм смъкнал от нивото си на баланс ,но за щастие със всяка стъпка си възвръщах старото ниво.Трябва и него да го вмъкна в стратегията :).
Като цяло съм много доволен понеже разбрах ,че методът ми работи и ще продължа да се придържам към него.Освен това успях да победя себе си.Отново скочих прецизния от който се контузих :)
От както започнах да тренирам всеки покрай мен напредва.Стремейки се към нещо по-голямо.Дали това ще е по-дълъг конг ,голям кет лийп ,по-сложна комбинация или по-дълъг прецизен.Всеки си имам някаква цел която по един или по друг начин постига.Забелязах обаче ,че всички влагат толкова много време и внимание в този физически напредък ,че не обръщат внимание на сетивата си.Все по-често дали ще е когато тренираме с приятели или с Team Movement чувам въпроса "Как беше?" или "стана ли?" Не съм аз човекът който да отговори на това.Вярно е ,че те не могат да се видят от страни ,но за сметка на това има много други начини по които могат да разберат:
1)организмът им ще им покаже ако нещо не е било както трябва ще усетят някакъв дискомфорт.Дали ще е болка или нещо друго организмът ще си каже още на момента;
2)звукът!Слушайте и ще разберете ако има силен звук значи е имало силен шок.Следователно старайте се да бъдете тихи.Ако сте тихи стъпвате меко.
3) Слушайте тялото си. Да банално е вече ,но колко хора от вас го правят?А тези които го правят дали наистина го чуват?Както всичко останало и това трябва трябва да се тренира
Как да тренираме сетивата си? И това не е толкова сложно.Когато изключим едно другите работя и вместо него. Пример ограничаваме зрението като тренираме на тъмно така другите сетива ще трябва да работя по-добре за да могат да наваксат липсата на информация която по принцип получаваме от очите.
Така при тренировка на тъмно освен развитието на слухът ще можем да развием и чувството си за ориентация.Да знаем всяка една част на тялото къде се намира в дадения момент както и къде се намираме ние.
Важно е освен това да можем да преценяваме средата си.Практиката на повече практикуващи е да проверят повърхностите здравината на оградите и тн.Всичко хубаво ,но ако някога наистина ни се наложи да използваме тези наши умения няма да имаме този лукс.Какво правим тогава?Първото което ще дойде като идея на повечето от нас е ,че ние вече сме тествали и познаваме средата си.Да добре ,но ако сме в непозната среда? Затова трябва да изградим начин чрез ,който да можем да преценяваме нещата в движение.А как може да стане това?Тренирайки на различни места изучавайки средите ,тренирайки на възможно най-неблагоприятни за трениране условия: на мокро,на кално ,на студено .с обувки които се хлъзгат и ви е трудно да тренирате.Най-вече тренировки след природата там никога нищо не е еднакво и преминаване на едно трасе може да се окаже много интересно и да подобри реакциите ви.Ще се научите как да действате ако се подхлъзнете или се спънете или ако нещо поддаде.Друг добър метод според мен е играта на гоненица с приятели.Когато сте добре загрели започнете на места които познавате за да няма неприятни изненади.Веднъж когато се почувствате уверен и имате знанието и умението да се доверявате на сетивата си и да преценявате ситуацията можете да експериментирате и да се преместите на места които не познавате.
В заключени: Освен физическите неща които тренирате отделете време и за сетивата си иначе просто си губите времето паркур не е само физическа дисциплина.
Може и аз да греша това са само мои мнения ако някой мисли по различен начин съм готов да го обсъдим
Така днес след като обмислих последния пост на Блейн в блогът му и след като си поговорих малко с Крайсис на темата реших да видя как ще ми се отразят малко движения от паркур.В крайна сметка замених тренировките си за крака с прецизни. Тренировка ми съдържаше следното
tune up :> на стълбите във входа тоест скачам на първото стъпало слизам назад пак скачам на първото след него на второто и слизам така до горе след това през едно през 2 ,през 3 до през колкото могат :) в случая стигнах до през 5. Като свърших това се хванах да правя прецизни 50 прецизни на 1.60 30 прецизни на 2.10 15(+5 по късно) на 2.40 нямах възможност за по-дълги прецизни мястото(входа) не го позволяваше а и мисля че нямах нужда. В заключение определено се чувствам по-добре и мисля ,че наистина действа по добре от физически упражнения.Което не означава ,че ще спра да ги правя :) просто ще комбинирам някак нещата :) Тази промяна обаче променя и плановете ми за напред и сега трябва да реконструирам стратегията си.Все пак оставам на същата крайна цел ново начало с по-добра основа.
Така най-накрая се възстанових от травмата и от проклетата настинка.Уви в момента съм доста слаб не съм си натоварвал краката повече от месец ,а и настинката ме изтощи и все още се чувствам слаб от нея.Затова реших да събудя тялото си и да си вдигна армора така да се каже.Да му покажа какво го очаква от сега нататък.Планът ми е 1 седмица да вдигна рязко темпото после пак леко да сваля и да го вдигам постепенно.
Преди да ви покажа програма с която ще се събуждам трябва да ви кажа някой неща за нея.Тя е "сглобена" за моето тяло ,за моята натренираност ,за нивото ми в момента.Не е гаранция ,че тя ще работи добре за вас за някой може да бъде тежка за други много лека.Важното е ако решите да я използвате преди да се хвърлите с главата напред да не ми се доверявате на сляпо пробвайте и сами преценете как да действате.Ако се наложи си я модифицирайте. Така за мен тя е прилично натоварваща затова почивам на често ,но по малко.Общо включва 3 големи почивки една след крака една след ядро и една след ръце и много малки от по 8 секунди след всяка серия(използва се релакс на крака за справка предния поста :)) Много е важно дишането ако не дишате ще се уморите по-бързо.Дишайте както ви показва организма. А сега самата програма: 1.Дишане 1.1 коремно 1.2 средно ребрено 1.3ключово 1.4 Пълно йогийско дишане. (ако някой иска информация за видовете дишане да ми пише на лично) 2.Раменен пояс 2.1Двете ръце са под задните части с сплетени пръсти като ги вдигате нагоре изпънати милиметър по-милиметър. 2.2 Дясната пред мишница е прибрана до бицепса с дланта докосвате плешката си и започвате да местите ръката назад. 2.3 Лявата ръка е изпъната на страни с длан сочеща нагоре кръста е вкаран напред дясната ръка зад кръста за да не го местим.Вдижим ръката назад без да изкривяваме тялото.
ВАЖНО! И трите движения се правя бавно милиметър по-милиметър диша се учестено както ви показва организма.Ако изпитате какъвто и да е дискомфорт или изтръпване в ръцете спирате веднага.Движете само посочените крайници без да се навеждате или изкривявате тялото. 2.4Огнено дишане 3.Същинска тренировка 3.1 Тай чи загрявка + Добавките към нея (за справка предния пост)
4.Глезени и прасци 4.1 "Тигър се подготвя за скок"-Събирате краката един до друг заставате на пръсти така ,но така ,че глезените ви да бъдат перпендикулярни на земята стягате ръцете са пред тялото стегнати в тигрова лапа гърбът е изправен.По този начин се кляка. 2x25 4.2 заешки подскоци-скачате на място само от прасците по възможност без да свивате колената 2х50 4.3Повдинаген а пръсти(calf raises) на един крак. 2х25 на ляв и десен крак 4.4Повдигане на пръсти на два крака. 2х25 (тези на един крак натоварват повече а тези на два работя за синхронна)
5.Колена и бедрени мускули 5.1 Клякания 2х25 5.2 клякания с подскоци 2х10 5.3 Китайско столче 2-3 мин 5.4Пистолети 1х5 на крак
6.Ядро 6.1 коремни преси 3х30 6.2 Къси коремни преси 2х20 6.3Странични кореми преси(където си легнал по-гръб краката са свити и с пръстите на ръцете докосвате петите)
Така ще тренирам всеки ден в продължение на една седмица.След това планирам по-лека програма и завръщане в паркур тренировките ми,но за това когато му дойде времето(след една седмица)
Така ,за тези които не са запознати Боян(h3L) от Велико Търново ни гостува за 2 дена.През тези 2 денаосъзнах много неща които коренно ще променят начинът ми на тренировки.Въпреки контузията ми аз тренирах като не съм натоварвал контузеният крак.Успях да усетя силата на другите изкуства и ще излъжа ако кажа ,че чувството не ми хареса.Дихателните техники обединени със други са невероятни.Тези 2 дена бяха най-правилните и най-полезнитеми тренировка от както съм започнал да тренирам.Отговорих си на много въпроси благодарение на някой източни принципи (и Боян).Почти не сме снимали,но все пак снимахме едни движения които според нас ще помогнат на доста хора или поне се надявам да помогнат.Тези движения са екстри към Тай чи загрявката.Могат да се правят и самостоятелно ,но много по-добре ако бъдат изпълни след ротациите на загрявката :).
Сегапреди да гледате видеото прочетете информацията предоставена от h3L и запомнете ,че винаги има много повече от външната форма на движението.
1. Стреляне! Ръцете са леко свити в лактите има едно сухожилие което се контузва при изпънатия лакът, пръстите се свиват в юмрук и се изстрелват възможно най-рязко напред, и със прасците се пружинира докато се стреля. Бързо! Почивката е 4 секунди, може 2 сек. да стреляш и да почиваш 4, но се стреля минимум 30.
2. Протягане нагоре - има силен натиск м/у дланите. Дава се лека насока нагоре и в момента, когато долната част на дланите мине нивото на очите, се отпуска и тогава все едно, някой те е хванал за дланите и те тегли нагоре докато не се изправиш на пръстите на краката от само себе си! Залитанията са добре, но ръцете не се пускат! После когато дойде момента за пускането се обръщат длан срещу длан, ръцете се свиват в лактите и бавничко, все едно са във вода се пускат до тялото, дишането е много важно в този момент.
3. Лек натиск между дланите, лактите правят прав ъгъл. Пръстите са на нивото на погледа! Когато бедрените мускули местят таза в едната посока, ръцете местят раменния пояс в другата, стремежа е да им ротация на цялото тяло, 3, 4 пъти в 1та посока и 3, 4 в другата.
4. Левия крак напред, десния да не е на една линия с левия, навеждаме от кръста напред, лявата ръка е усукана така, че ръбът на дланта да сочи нагоре или вътрешната част на дланта да сочи навън, лакътя е леко свит и не се опира в таза, точно обратното, издърпва тялото напред. Дясната ръка прави дъга отгоре над главата за да се изпънат сухожилията и раменете да застанат на 1 линия. На предния крак сме издишали, когато тежестта отиде на задния крак, НЕ се изправяме от кръста и вдишваме. Така, назад вдишваш напред издишваш! После се сменят краката и ръцете от дясно. Това е краят на комплекса нарече, " Протягания в изправено положение ", може да се практикува самостоятелно без да се комбинира с други движения.
Останалите движения, правени самостоятелно дават минимален ефект.
5. В основната позиция от тай чи загрявката, по колената се мери да са на ширината на раменете, ръцете леко свити в лактите и изпънати напред, пръстите са изпънати напред и настрани. Сега се правят вълнообразни движения, като целта е да се местят само пръстите докато са изпънати!
6. Ветрило, който е правил тай чи загрявката, знае, че ротациите минават през китки, лакти и рамене, с това движение комбинираме (5.) (движението на пръстите) и 3те ротации на ставите, така всички стави на ръката работят! Когато пръстите тръгват кутрето води. Знам, че изглежда странно, питайте ако имате въпроси. Редуват се 2те ръце, много внимавайте с ветрилото, ако ръцете се стегнат прекалено много, веднага Тада Асана (13.).
7. Пак леко свити лактите и си представяте, че хващате големи капачки за буркани и се опитвате да ги развинтите насам натам докато използвате целите ръце, движението идва от раменния пояс и гръдните мускули.
8.Същия винт но ръцете са на височината на раменете, може пръстите да са изпънати и прибрани 1 до друг за да изпънат по добре сухожилията. Хубаво да влязат раменете напред докато се прави движението.
9.Почивка, релакс на крака, колената са малко по раздалечени от раменете, пръстите на краката не са напред а леко настрани, стягат се бедрените мускули, всичко друго е отпуснато, кръста е вкаран леко напред и върха на езика е на небцето.
3 движения за сърдечния мускул. Тук се диша като ранен бизон, много мощно и много шумно!
10. Тибетска кобра, изометрично упражнение, таза се вдига нагоре докато кръста пада надолу, ръцете правят полукръг, или леко свити в лактите заради сухожилията.
11. Тибетска кобра на лакти.
12. Крокодилче! Прибират се пред мишниците до мускулите на талията и тялото трябва да е на 1 линия с лактите. Движението идва от пръстите на краката, те избутват тялото напред назад.
13. Тада асана! Много силна почивка, тук всичко е отпуснато, очите са затворени, върха на езика е на небцето, няма да паднете! Пръстите на ръцете са прибрани, палеца е свит и се опира в бедрените мускули.
Дишането трябва да съпровожда всяко движение, иначе ще се изморите и няма да усетите техниките!
Успех на всички, ако имате въпроси не отлагайте, а питайте.
Така днес беше първата ми сериозна тренировка след контузията.Целта ми е сила за нея обаче ми е нужен кислород.Благодарение на h3L сега мога да тренирам и дишането си.А когато веднъж дишането ми се освободи така търсената сила ще дойде с пъти по-лесно.
Тренировка ми започна с дихателни упражнения.След като свърших с тях загрях с почти пълна тай чи загрявка.Почти пълна понеже пропуснах китайското столче.Кракът ми не издържа.След това започнах с лицеви опори.
5 серии по 12 повторения обикновени лицеви опори(доколкото лицеви опори на 1 крак могат да бъдат наречени нормални..С по тесен „захват” за да натоваря повече ръцете и по-малко гърдите и гърбът.След тях още 5 серии по 12 повторения този път бях качил краката си на високо по-този начин опорите са по-натоварващи.
След като приключих с лицевите опори минах на коремни преси.
3 серии по 12 къси коремни преси(тези при които съвсем леко се вдигате от пода)
3 серии по 12 нормални коремни преси и 3 серии по 12то тези:
Тренировка ми приключи с техниката " ТАДА асана " поза за почивка в която се дава възможност на организма да разпредели натрупаната енергия от тренировката.
Един приятел ми беше казал:
"След тренировка не трябва да мислиш само как да се добереш до леглото,след тренировка не трябва да си разбит трябва да се чувстваш готов да превземеш светът."
Както споменах в предния си пост късметът ми се изчерпа.Притеснявах се от навехнати връзки или пукната кост ,а то излезе „счупване” на първа лъчева кост входилото.”Счупване” понежекостта всъщност е изместена ,но се водисчупване.
(костта в червено)
Както обикновено останах верен на себе си и се оказа ,че мястото няма как да бъде гипсирано нито пък има как да бъде обездвижено.В крайна сметка се сдобих с нова доста дебела превръзка и още едно миризливо мазило с които ще трябва да съжителствам 25 дена.
Планът си остава същият.Една седмица почивка след това ще започна да тренирам горната половина на тялото.Е поне няма защо да съжалявам.Времето се скапа и не мога да тренирам пълноценно така или иначе.
От доста време отлагам създаването на този блог понеже смятах ,че не му е дошло времето.Ето ,че времето дойде.Това което смятам да напиша за някой може би ще бъде полезно за други няма да е нищо ново и все пак просто трябва да го кажа.
Преди време с течение на обстоятелствата се оказах в болница което ме принуди да прекратя тренировките за около месец.Всичко се случи адски бързо и както си бях напълно здрав се оказах на легло за 5 дена последвани от 1 месец никакво физическо натоварване.Така и не можах да разбера как се случи така.Как се появи от нищото? Един приятел ми помогна да си отговоря.Думите му бяха : „Слушай тялото си!То ще ти каже от какво има нужда и по-добре му дай това което иска или то ще си го вземе по негов си начин който няма да ти хареса” .Беше напълно прав ,а аз си „научих урока” или поне така смятах.Няколко месеца по-късно разбрах ,че всъщност нищо не съм научил.Тренирах доста усилено тези няколко седмици ,бях решил ,че един вид трябва да наваксам изгубеното.Всичко си вървеше гладко.Започнаха да се появяват дребни болежки и схващания.Казах си „нищо особено”. Продължавах да тренирам пренебрегвайки малките знаци с които тялото ми се опитваше да ми каже ,че има нужда да си почине.Такабеше до вчера….
Най-обикновена тренировка за прецизни и баланс нищо твърде натоварващо.30 мин след началото на тренировката направих един прецизен който съм правил сигурно хиляди пъти.Нито е голям ,нито е сложен.Скочих го както всеки път ,стъпих го както всеки път,но в момента в който пръстите ме докоснаха повърхност на ръбчето нещо изпукаусетих как нещо в ходило ми сякаш се помръдна и последва остра болка.Седнах и починах няколко минути болката изчезна.Реших ,че е отминало разтъпках се и направих още един прецизен и болката се обади пак.След няколко минути разбрах ,че когато стъпя на вътрешната част на ходило си изпитвам остра болка.Прибрах се като реших ,че ми няма нищо дори днес бях запланувал голяма тренировка с ТМ.Вечерта болката започна да отшумява сметнах ,че днес ще се почувствам по-добре.Да ама не.Събудих се сутринта и нямаше никаква болка.Станах от леглото и стъпих уверено на левия си крак-голяма грешка!-болката отново ме прониза и този път беше още по-силна.В случая имам късмета ,че на един мой много добър приятел майка му е ортопед тук обаче късметът ми се изчерпа.Та тя ме погледна каза ,че предполага ,че съм навехнал връзки/сухожилия в ходило ,но се и опасява ,че може да е по-сериозно.Понеже точно мястото на което ме боли се оказа точно средата на една кост в ходилото.Както споменах късметът ми се изчерпа и днес няма рентген в болницата и ще се наложи да изчакам до утре за да разбера какво точно ми има.
Вярвах си ,че съм научил урока,вярвах ,че умея на слушам тялото си ,но пренебрегвах знаците докато то просто не изкрещя високо и ясно „ИСКАМ ПОЧИВКА”
“I'm like a child playin' with matches that's never been burned Relearning all the lessons that I've already learned “
Надявам се този път наистина да съм си научил урока!Също се надявам това което написах да помогне на някой и този някой да не допуска грешките които аз допуснах.
Какво правим сега?
Сега се спирам,почивам около седмица чакам да се възстановя.Когато седмицата изтече ще започна да тренирам горната част от тялото си в нас и ще оставя долната да се възстанови.
