Senses

От както започнах да тренирам всеки покрай мен напредва.Стремейки се към нещо по-голямо.Дали това ще е по-дълъг конг ,голям кет лийп ,по-сложна комбинация или по-дълъг прецизен.Всеки си имам някаква цел която по един или по друг начин постига.Забелязах обаче ,че всички влагат толкова много време и внимание в този физически напредък ,че не обръщат внимание на сетивата си.Все по-често дали ще е когато тренираме с приятели или с Team Movement чувам въпроса "Как беше?" или "стана ли?" Не съм аз човекът който да отговори на това.Вярно е ,че те не могат да се видят от страни ,но за сметка на това има много други начини по които могат да разберат:

1)организмът им ще им покаже ако нещо не е било както трябва ще усетят някакъв дискомфорт.Дали ще е болка или нещо друго организмът ще си каже още на момента;

2)звукът!Слушайте и ще разберете ако има силен звук значи е имало силен шок.Следователно старайте се да бъдете тихи.Ако сте тихи стъпвате меко.

3) Слушайте тялото си. Да банално е вече ,но колко хора от вас го правят?А тези които го правят дали наистина го чуват?Както всичко останало и това трябва трябва да се тренира

Как да тренираме сетивата си?
И това не е толкова сложно.Когато изключим едно другите работя и вместо него.
Пример ограничаваме зрението като тренираме на тъмно така другите сетива ще трябва да работя по-добре за да могат да наваксат липсата на информация която по принцип получаваме от очите.

Така при тренировка на тъмно освен развитието на слухът ще можем да развием и чувството си за ориентация.Да знаем всяка една част на тялото къде се намира в дадения момент както и къде се намираме ние.

Важно е освен това да можем да преценяваме средата си.Практиката на повече практикуващи е да проверят повърхностите здравината на оградите и тн.Всичко хубаво ,но ако някога наистина ни се наложи да използваме тези наши умения няма да имаме този лукс.Какво правим тогава?Първото което ще дойде като идея на повечето от нас е ,че ние вече сме тествали и познаваме средата си.Да добре ,но ако сме в непозната среда? Затова трябва да изградим начин чрез ,който да можем да преценяваме нещата в движение.А как може да стане това?Тренирайки на различни места изучавайки средите ,тренирайки на възможно най-неблагоприятни за трениране условия:
на мокро,на кално ,на студено .с обувки които се хлъзгат и ви е трудно да тренирате.Най-вече тренировки след природата там никога нищо не е еднакво и преминаване на едно трасе може да се окаже много интересно и да подобри реакциите ви.Ще се научите как да действате ако се подхлъзнете или се спънете или ако нещо поддаде.Друг добър метод според мен е играта на гоненица с приятели.Когато сте добре загрели започнете на места които познавате за да няма неприятни изненади.Веднъж когато се почувствате уверен и имате знанието и умението да се доверявате на сетивата си и да преценявате ситуацията можете да експериментирате и да се преместите на места които не познавате.

В заключени:
Освен физическите неща които тренирате отделете време и за сетивата си иначе просто си губите времето паркур не е само физическа дисциплина.

Може и аз да греша това са само мои мнения ако някой мисли по различен начин съм готов да го обсъдим