Адаптивност

Здравейте отново!

Преди да започна трябва да уточня ,че този пост е един вид продължение на "senses".Затова ще ви предложа ако не сте го чели преди да прочете този го направете ще ви е от полза.

Забелязах преди време ,че много хора подценяват или просто не разбират адаптацията и това се случва не само в България а глобално.Няма значение за какъв вид адаптация говорим.Дали ще е на движения,среда или техники.Ние практикуващите трябва да умеем да се адаптираме и то бързо... много бързо.За съжаление обаче все по-често започнах да срещам въпроси от типът на на какво препятствие правите конг и други подобни.

Ще започнем с адаптирането на движенията и техниките:
Затова всички напреднали трейсъри са против ученето на техники по списък и учебник.Когато техниките се учат по-този начин те до голяма степен се осакатяват.Самото им разделяне в началото ви кара да си избирате препятствия на които те ще ви бъдат по-лесни.Самия факт ,че вие търсите препятствие на което да направите дадена техника е много сериозна грешка.Техника която ще използвате се поражда от няколко фактора:

• позицията на препятствието
• местоположението ви спрямо него
• скоростта ви

има и още маса други ,но това са най-значимите.С прости думи препятствието трябва да определи техниката ви а не техниката препятствието.(малко объркано се получи дано да сте ме разбрали.Ако някой не е да се свърже с мен)
Това е може би една от най-важните форми на адаптацията в нашето изкуство.Ако някой загуби тази своя способност е равносилно на това той да загуби същината на паркур именно липсата на ограничения.Ако търсиш определено препятствие за дадена техника ти си ограничен ,ограничен от самата техника.Тренирането по лист с техники ще доведе точно до това.Не тръгвайте по-този път за ваше добро е.

Друга важна форма на адаптацията е умението ви да променяте техниките така ,че те да работя за вас в дадена ситуация.Понякога стандартните техники не са удачни и трябва да преминат през дадена трансформация за да може да бъде полезна на практикуващия в неговата среда.

Тук влиза третата много важна форма на адаптацията:
Средата!
Всеки се е адаптирал към неговата среда.Познава повърхностите ,знае възможните комбинации ,правил е всичко което може да направи (според способностите му в момента).Това е мястото където трейсрът се чувства най-силен и уверен в способностите си.Именно там той може да бъде най-впечатляващ и да разкрие голяма част от потенциала си.НО!Това не е ни върши работа.Какво става когато попаднем в среда която не познаваме?Трябва да я проучим.А ако нямаме време да огледаме ,да проверим повърхностите , възможностите и колко са здрави рейловете ,стените и тн?Ами тук са ни нужни 2 неща:

• усетът
• Адаптивността

Колкото и неща да разгледахме все стигахме до адаптацията.Което ме навежда на мисълта ,че адаптацията е едно от най-важните умения което един трасьор трябва да притежава.Без него се губи същината.Нея губете просто се АДАПТИРАЙТЕ!

System Check

От известно време съм ограничил тренировките навънка и практиката.Някъде от малко повече от 2 месеца.Днес реших да изляза и да видят дали стратегията ми работи.Извадих късмет ,че бях сам.Нямаше и минаващи хора единствените звуци които чувах бяха вятърът птичките(О.о wtf декември сме) и стъпките си.Ах бях забравил колко е хубаво да тренираш сам..така най-накрая имах възможността да остана сам със себе си и да оставя всяка движение ,всяка стъпка сама да разкаже историята си и да каже дали е доволна от това което правя с нея.

В началото нещата не тръгнаха на добре след като загрях реших да потичам и докато тичах травмата ми се обади..притесних се първо ,че може би още не съм готов ,но се спрях починах и след това очакванията ми бяха удовлетворени.Изглежда се е държало на студът .Движих се много по-гладко и по-бързо от колкото бях преди да се контузя преди време.Бях много по-тих което ми хареса.Направи впечатление ,че съм си вдигнал и увереността и не на последно място съм станал по-силен.Направих доста кет лийпове и прецизни последвани от много техники по-рейлове и стенички.Нямаше движение което да не почувствах добре или да беше твърдо докато не стигнат до един по-голям от тези които правих в момента.Оказа се така ,че аз стоях клекнал на ръбът веднага си фиксирах точка за приземяване и скочих.Приземяването на пръв поглед беше добро тихо и контролирано.Само дето аз не го усетих добре може би защото много бързо без подготовка преминах към него.Направи ми впечатление че съм смъкнал от нивото си на баланс ,но за щастие със всяка стъпка си възвръщах старото ниво.Трябва и него да го вмъкна в стратегията :).

Като цяло съм много доволен понеже разбрах ,че методът ми работи и ще продължа да се придържам към него.Освен това успях да победя себе си.Отново скочих прецизния от който се контузих :)

Senses

От както започнах да тренирам всеки покрай мен напредва.Стремейки се към нещо по-голямо.Дали това ще е по-дълъг конг ,голям кет лийп ,по-сложна комбинация или по-дълъг прецизен.Всеки си имам някаква цел която по един или по друг начин постига.Забелязах обаче ,че всички влагат толкова много време и внимание в този физически напредък ,че не обръщат внимание на сетивата си.Все по-често дали ще е когато тренираме с приятели или с Team Movement чувам въпроса "Как беше?" или "стана ли?" Не съм аз човекът който да отговори на това.Вярно е ,че те не могат да се видят от страни ,но за сметка на това има много други начини по които могат да разберат:

1)организмът им ще им покаже ако нещо не е било както трябва ще усетят някакъв дискомфорт.Дали ще е болка или нещо друго организмът ще си каже още на момента;

2)звукът!Слушайте и ще разберете ако има силен звук значи е имало силен шок.Следователно старайте се да бъдете тихи.Ако сте тихи стъпвате меко.

3) Слушайте тялото си. Да банално е вече ,но колко хора от вас го правят?А тези които го правят дали наистина го чуват?Както всичко останало и това трябва трябва да се тренира

Как да тренираме сетивата си?
И това не е толкова сложно.Когато изключим едно другите работя и вместо него.
Пример ограничаваме зрението като тренираме на тъмно така другите сетива ще трябва да работя по-добре за да могат да наваксат липсата на информация която по принцип получаваме от очите.

Така при тренировка на тъмно освен развитието на слухът ще можем да развием и чувството си за ориентация.Да знаем всяка една част на тялото къде се намира в дадения момент както и къде се намираме ние.

Важно е освен това да можем да преценяваме средата си.Практиката на повече практикуващи е да проверят повърхностите здравината на оградите и тн.Всичко хубаво ,но ако някога наистина ни се наложи да използваме тези наши умения няма да имаме този лукс.Какво правим тогава?Първото което ще дойде като идея на повечето от нас е ,че ние вече сме тествали и познаваме средата си.Да добре ,но ако сме в непозната среда? Затова трябва да изградим начин чрез ,който да можем да преценяваме нещата в движение.А как може да стане това?Тренирайки на различни места изучавайки средите ,тренирайки на възможно най-неблагоприятни за трениране условия:
на мокро,на кално ,на студено .с обувки които се хлъзгат и ви е трудно да тренирате.Най-вече тренировки след природата там никога нищо не е еднакво и преминаване на едно трасе може да се окаже много интересно и да подобри реакциите ви.Ще се научите как да действате ако се подхлъзнете или се спънете или ако нещо поддаде.Друг добър метод според мен е играта на гоненица с приятели.Когато сте добре загрели започнете на места които познавате за да няма неприятни изненади.Веднъж когато се почувствате уверен и имате знанието и умението да се доверявате на сетивата си и да преценявате ситуацията можете да експериментирате и да се преместите на места които не познавате.

В заключени:
Освен физическите неща които тренирате отделете време и за сетивата си иначе просто си губите времето паркур не е само физическа дисциплина.

Може и аз да греша това са само мои мнения ако някой мисли по различен начин съм готов да го обсъдим