Вътрешния диалогІразмишления

Ще започна със това ,че не се опитвам да обедя никой в моята гледната ,но това са моите наблюдения през последната 1 година и по-специално през последните 2 месеца.Може би нещата далеч не са така ,но така ги виждам аз.

Вътрешният диалог е техника-от този тип източни техники които първо показват слабите ни места за да можем да се състредоточим върху тях.За повече от година мисля ,че постигнах едно добро ниво на контрол над въпросния диалог-успявам да подредя мислите си да се съсредоточа върху нужната и да заглуша другите ,те могат да изчакат да им дойде време.Стигаме и до слабото място не мина много време и една определена група мисли успяваше да приплъзне във всеки удобен момент и да отвлече вниманието ми.Това ме води на мисълта ,че просто техниката си показва слабото място тук вие ще каже "не то на всеки може да се случи да изпусне неволно мисъл или група мисли" правилно може ,но как винаги изпускам една и съща група мисли.През последните 2 месеца имах много време да размишлявам а тези мисли се направаха все повече-защото не обърнах внимание на въпросното слабо място а продължавах да използвам техниката.Не смятам ,че вас е важно коя е групата мисли не това е темата на статията ,но това което можем да кажем е ,че от моите наблюдавам това е същия проблем на хората задълбали повече в нещата дали ще е бойно изкуство,йога,паркур или някое друго малко по-духовно(не е точна дума) изкуство.Този пробле това слабо място на всички нас е нещото което ние с един приятел наричаме социална хореография..лично при мен слабото място е голяма щом 2 думи успяват да отприщят целият рояк от мисли да доведат добезсънна нощ.....за мен това е слабост която трябва да бъде отстранене не ме питайте как ако знаех вече щях да съм го направил имам една идея която би свършила тази работа ,но никой човек не би искал да се лиши от това си качество така,че тя автоматично отпада.А парадокса който ме мъчи е как можем да бъдем толкова силни и същевременно толкова слаби..