От доста време отлагам създаването на този блог понеже смятах ,че не му е дошло времето.Ето ,че времето дойде.Това което смятам да напиша за някой може би ще бъде полезно за други няма да е нищо ново и все пак просто трябва да го кажа.
Преди време с течение на обстоятелствата се оказах в болница което ме принуди да прекратя тренировките за около месец.Всичко се случи адски бързо и както си бях напълно здрав се оказах на легло за 5 дена последвани от 1 месец никакво физическо натоварване.Така и не можах да разбера как се случи така.Как се появи от нищото? Един приятел ми помогна да си отговоря.Думите му бяха : „Слушай тялото си!То ще ти каже от какво има нужда и по-добре му дай това което иска или то ще си го вземе по негов си начин който няма да ти хареса” .Беше напълно прав ,а аз си „научих урока” или поне така смятах.Няколко месеца по-късно разбрах ,че всъщност нищо не съм научил.Тренирах доста усилено тези няколко седмици ,бях решил ,че един вид трябва да наваксам изгубеното.Всичко си вървеше гладко.Започнаха да се появяват дребни болежки и схващания.Казах си „нищо особено”. Продължавах да тренирам пренебрегвайки малките знаци с които тялото ми се опитваше да ми каже ,че има нужда да си почине.Така беше до вчера….
Най-обикновена тренировка за прецизни и баланс нищо твърде натоварващо.30 мин след началото на тренировката направих един прецизен който съм правил сигурно хиляди пъти.Нито е голям ,нито е сложен.Скочих го както всеки път ,стъпих го както всеки път,но в момента в който пръстите ме докоснаха повърхност на ръбчето нещо изпука усетих как нещо в ходило ми сякаш се помръдна и последва остра болка.Седнах и починах няколко минути болката изчезна.Реших ,че е отминало разтъпках се и направих още един прецизен и болката се обади пак.След няколко минути разбрах ,че когато стъпя на вътрешната част на ходило си изпитвам остра болка.Прибрах се като реших ,че ми няма нищо дори днес бях запланувал голяма тренировка с ТМ.Вечерта болката започна да отшумява сметнах ,че днес ще се почувствам по-добре.Да ама не.Събудих се сутринта и нямаше никаква болка.Станах от леглото и стъпих уверено на левия си крак-голяма грешка!-болката отново ме прониза и този път беше още по-силна.В случая имам късмета ,че на един мой много добър приятел майка му е ортопед тук обаче късметът ми се изчерпа.Та тя ме погледна каза ,че предполага ,че съм навехнал връзки/сухожилия в ходило ,но се и опасява ,че може да е по-сериозно.Понеже точно мястото на което ме боли се оказа точно средата на една кост в ходилото.Както споменах късметът ми се изчерпа и днес няма рентген в болницата и ще се наложи да изчакам до утре за да разбера какво точно ми има.
Вярвах си ,че съм научил урока,вярвах ,че умея на слушам тялото си ,но пренебрегвах знаците докато то просто не изкрещя високо и ясно „ИСКАМ ПОЧИВКА”
“I'm like a child playin' with matches that's never been burned
Relearning all the lessons that I've already learned “
Надявам се този път наистина да съм си научил урока!Също се надявам това което написах да помогне на някой и този някой да не допуска грешките които аз допуснах.
Какво правим сега?
Сега се спирам,почивам около седмица чакам да се възстановя.Когато седмицата изтече ще започна да тренирам горната част от тялото си в нас и ще оставя долната да се възстанови.
ShadoWSeekeR
