Дълго време много хаотични мисли се въртяха в главата.Мисли за това как се развива френската дисциплина в нашата мила родина.Смятам ,че дойде времето да подредя тези мисли и да кажа на всички какво мисля по този въпрос.Нека да започнем с това ,че не може да се даде точна дефиниция на Паркур .Въпреки това обаче много малко хора наистина осъзнават значението на тази дума.Нормално е всяка нещо да бъде изкривено през призмата на нашето разбиране ,но тук не си говорим просто за изкривяване ,а за невежество за хора които говорят без да са наясно какво казват.
Първо започвам от групата практикуващи които измерват „уменията си” и нивото на техния „Паркур” ако въобще можем да кажем ,че го има при тях по това колко движения могат.За такъв метод на сравняване не може да става дума!Най-малкото понеже две движения на два различни индивида било то и еднакви имат много разлики помежду си.Ще дам един прост пример .Да приемем ,че двама практикуващи „могат” Конг.До тук добре,но какво следва единият да речем X прави въпросния конг на тенис маса по дължина ,другия отново да кажем Y го прави на стена широка
С последните няколко реда неусетно преминах към друг голям проблем ,а именно подценяване на духовната част на Паркур, подценяване на философията му и на тази част от него която е в нашите глави.Всеки един човек може да постигне това което правим ние трейсърите.За това отговарят 2 фактора единия е самото действие ,физическата сила и техниките които ние използваме ,а другия фактор е нашия ум.Най-съществена разлика между средно статистическият човек и трейсърът!Практикуващия е на ясно какво може да направи тялото му и прекарва всеки ден в опит да достигне предела да разбере точно колко.Ден след ден трейсърът напредва повече и повече ,защото е свободен ,защото той знае ,че може!Докато обикновеният човек не знае.Той не е уверен.Той също вярва,но вярва че не е способен на това което вижда.Сигурен съм ,че ви се случвало ,че сте чували ваши приятели да казват „това не е за мен” или „аз ако го направя това ще трябва да ме стържете от пода”.
Тези два фактора движение и мисъл трябва да работят заедно.Не може да си позволите да правите дадено движение и в същото време да си мисли колко беше готин филма който гледах вчера.Тук трябва да се изправиш срещу вътрешния си диалог и да започнеш да контролираш мислите си.Да правиш даденото движение и да си напълно съсредоточен върху това движение .Няма как да имаш контрол над тялото и движенията си ако не можеш да контролираш умът и мислите си.
Дойде времето и на още един от по-сериозните проблеми в милата ни роднина.Масата практикуващи които вместо да се самоусъвършенстват се самоунищожават.Жал ме е като ги гледам….Силни движения,рисковани ходове без никаква физическа подготовка ,техника или пък загрявка.Наскоро гледах група момчета как „тренират”.Докато чаках един приятел просто стоях и ги наблюдавах.Първото което забелязах беше,че това не беше тренировка ,а по-скоро демонстрация .Тези момчета един вид се състезаваха кой колко може.Погледах около 15 минути,когато едното момче се засили и направи флиг флаг.Второ момче се засили след него вдигна се на ръце и падна по гръб на мрамора.Да знам какво ще кажете „като си толкова загрижен защо стоя и гледа?Защо не отиде да им обясниш?” Защото вече го направих или поне опитах .Отговорът който получих звучеше така”ти с тоя твоя спорт дето си е чисто свободно падане не ме учи сега”.
Чудя дали това не е можело да се предотврати още в началото? И кой е виновникът за това което случва.Виновни за всички които не са се опитали да го променят всички които са направили силно движение пред някой без да му обяснят основите.Виновен съм и аз защото не съм опитал по-упорито да помогна.Виновен съм и за и това ,че пиша това чак сега.То може и да не помогне на никой,но може и да помогне.Може би щеше да намали тези индивиди поне с един или с двама.Може би някой щеше да го прочете и да си помисли какво всъщност си причинява.
Все пак стигнах до болната тема която се мъчих да избегна до сега.Именно практикуващи ,които се смятат едва ли не за революционер понеже използват движения от акробатиката като салта заедно с движения в Паркур.В момента не говоря за фрийрън ,а аз всички онези които по цял ден правят салта които малко по-малко взимат своето.Говоря за тези които не ги владеят добре стъпват ги ужасно,но важното ,че са го направили и плюс всичко това те го наричат паркур.Излизайки с извинения от сорта на „Салтата правят паркур много по-красив” и „И Давид Бел прави салта”.По-горе казах ,че паркур няма точна дефиниция,но всички знаем ,че движенията които се използват в паркур са ефикасни тоест ти помагат ти да преминеш препятствие по някакъв начин. Добре как точно ти помага едно салто?... Да то не помага излишен разход на енергия и ненужен стрес за краката.От една гледна точка салтата могат да бъдат полезни.Като тренировка в зала.Те определено ще завишат контрола на тялото както и координацията тоест ще знаете къде е всяка една част от тялото ви в даден момент.Въпреки ,че същият ефект за координацията може да се постигне с ъдърбарове примерно.В крайна сметка салтата използвани в паркур си остава едно паразитно и ненужно движение.
Забелязал съм че повече практикуващи някой дори и трениращи правилно отделят адски дълго врем в това да подобряват физическите си умения.Поставят си нови и нови цели.Кой силово набиране ,кой по-голям прецизен,кой по-дълъг конг или по-бърз спийд,но почти никой не отделя време на възприятия си.Трейсърът не само вижда,той чува и усеща.Колко от вас слушат когато тренират?Звукът говори много.Звукът който се чува когато приземите говори за това колко добре сте го направил.За това каква техника имате и колко са силни краката ви.Слушате ли примерно когато балансирате?Чувате ли вятъра? Чувате ли стъпките на хората ,които приближават?Можете ли да прецените от къде идва от звукът на стъпките и гласовете им?Усещате ли вятърът в лицето и по цялото тяло когато се движите или пък капки от дъжда докато тренирате?Замислете се над тези неща.
Тук спирам да пиша понеже колкото повече мисля толкова повече проблеми виждам.Надявам тази статия да помогне.Успех на всички
