От известно време съм ограничил тренировките навънка и практиката.Някъде от малко повече от 2 месеца.Днес реших да изляза и да видят дали стратегията ми работи.Извадих късмет ,че бях сам.Нямаше и минаващи хора единствените звуци които чувах бяха вятърът птичките(О.о wtf декември сме) и стъпките си.Ах бях забравил колко е хубаво да тренираш сам..така най-накрая имах възможността да остана сам със себе си и да оставя всяка движение ,всяка стъпка сама да разкаже историята си и да каже дали е доволна от това което правя с нея.
В началото нещата не тръгнаха на добре след като загрях реших да потичам и докато тичах травмата ми се обади..притесних се първо ,че може би още не съм готов ,но се спрях починах и след това очакванията ми бяха удовлетворени.Изглежда се е държало на студът .Движих се много по-гладко и по-бързо от колкото бях преди да се контузя преди време.Бях много по-тих което ми хареса.Направи впечатление ,че съм си вдигнал и увереността и не на последно място съм станал по-силен.Направих доста кет лийпове и прецизни последвани от много техники по-рейлове и стенички.Нямаше движение което да не почувствах добре или да беше твърдо докато не стигнат до един по-голям от тези които правих в момента.Оказа се така ,че аз стоях клекнал на ръбът веднага си фиксирах точка за приземяване и скочих.Приземяването на пръв поглед беше добро тихо и контролирано.Само дето аз не го усетих добре може би защото много бързо без подготовка преминах към него.Направи ми впечатление че съм смъкнал от нивото си на баланс ,но за щастие със всяка стъпка си възвръщах старото ниво.Трябва и него да го вмъкна в стратегията :).
Като цяло съм много доволен понеже разбрах ,че методът ми работи и ще продължа да се придържам към него.Освен това успях да победя себе си.Отново скочих прецизния от който се контузих :)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар