Така,насъбраха се много въпроси на последно време и всички за различни неща.За щасие обаче свързани :).Може да сте забеляза ,че обичам да задълбавам в нещата и съм подоробен в това което описвам.Понеже сега нещата са повече се пригответе за един дълъг пост.
Ще започнем с дишането.
Първо какво става когато не дишаме пълноценно,защо трябва да го правим и какво печелим от това.Човекът е същество което има нужда от кислород за да живее.Целия ни организъм има нужда от кислород за да функционира.Всяко едно наше действие съзнателно или не използва този кислород.Какво се получава когато той не достига.Всичко започва при мозъкът.Той има може би най-голяма нужда от кислород в целият ни организъм.Той контролира и процесите в тялото и следователно си набавя нужният кислород като лишава други органи нуждаещи се от него.Най-често това са мускулите ,които си имат запас от кликоген който използват за да се възстановят след щети.Нещото от което те растат .Една от причините пренатоварването и като цяло многото повторения на едно движение да е вредно за мускулите е ,че движенията стават аеробни и мускулите харчат този запас за да продължават да функционират.Та мозъкът взима голяма част от това което се полага на нашите мускули и тен не могат да развият пълния си потенциал.Следователно ние не можем да развием пълният си потенциал.Това е достатъчно лошо при нормални обстоятелства а какво става когато се отнася за хора като нас.Хора които,всеки ден подлагат тези свои мускули на следващи голям скок по-голям от предишна ,хората,които ден след ден се стараят да направят една лицева опора повече от вчера.Лошо нали?Доста хора се оплакват ,че като дишат дълбоко ги боли сърцето.Това всъщност не е така.Има един нервен плескус който започва от лявата плешка минава под лявата подмишница през цялата лява половина на гръдния кош и стига до най-долната част на коремната преса.Този плескус се профилактира или стимулира го наречете ,като със вкарате левият си палец под лявата плешка и натискате леко.Не се притеснявайте ако в началото вие е трудно или не можете.Ще стане!Утре ще можете повече от днес ,а други ден ще можете повече от утре.Само не го насилвайте.С насилие не става.Когато този плескус не се стимулира и свива мускулите,които отговарят за дишането.Сега си представете следната картинка:
Нервният плескус свива мускулите.Мускулите са ви свити досега ще сте дишали предимно повърхностно и сега си поемате дълбоко дъх.Какво става?Боли ви сърцето нали?Само дето не е то а е този нервен плескус притиснат от мускулите.
Сега за самото дишане.Ако сте решили да оправяте начинът по който дишате има няколко неща които трябва да знаете.Преди да правите каквито и да е дихателни техники правите това със палеца което обясних по-горе.Това не е шега работа така ,че не експериментирайте и не правете неща с които не сте запознати.Внимавайте!Не прекалявайте с техниките можете да изпаднете във хипер вентилация.Силно завиване на свят.В началото когато започнете има голям риск да се случи това понеже мозъкът ви е изградил навикът да си взима кислорода от мускулите и го прави като всеки път вие обаче този път му давате нужният му кислород + този който той си е взел,но не спирате тук и продължавате да му давате.Мозъкът се "шашка" започва да ви се вие силно свят.Това което можете да направите е да легнете на земята да поемете дълбоко въздух и да го задържите 8 секунди.издишвате и го правите пак.Няма да ви мине мигновено и определено няма да се чувствате добре след това.Затова си има начин да го предотвратите=> контрол!Трябва а се усещате,когато видите ,че започвате да се замайвате значи сте прекалили и е време да спрете.С времето ще усетите границата ви.За самото дишането първото което трябва да запомните е да дишате през носът.За това е направен да се диша с него ако трябваше да се диша през устата щяхме да дишаме през нея и да ядем през носът.Така вдишвате и издишвате само и единствено през носът.Преди да започнете да правите каквито и да е техники ви препоръчвам поне 2-3 седмици да правите следното нещо.Излизате навън по-възможност рано сутринта тогава въздухът е йонизиран и е най-полезен за нас.правите следното нещо докато си ходите на единия крак вдишвате на другия издишвате.Получава се така десен крак поемате въздух ляв изпускате десен поемате и тн... отначало темпото ви ще ви се стори много бързо и няма да можете да дишате.Забавете!Стъпвайте меко от пети към пръсти.Контролирано стъпвайте като животно което първо проверява дали е безопасно да стъпи.Поставете петата си кат се уверите ,че е безопасно бавно и контролирано преместете тежестта напред към пръстите.Ходете така все едно очаквате земята под вас да пропадне.Толкова контролирано ,че след като усетите техниката да чувствате мекота като стъпвате.Колкото по-малко звук издава стъпването ви толкова е по-меко.Това ще ви помогне в приземяването и в предвижването изцяло.Както и в прецизните.Не можете да искате да можете да тичате и скачате когато не можете да ходите :) нали?След време ще можете да ускорите темпото и няма да ви проблем.Следващото нещо което трябва да запомните е да не спирате потокът на кислород.Не задържайте дъхът си дишайте постоянно. Веднъж поет въздухът той е лишен от кислородът който ние е нужен.Той вече не ни върши работа и не трябва да е в нас затова го издишайте бързо и поемете нова глътка.След време ще забележите че вдишването ви отнема повече време от издишването.Следващото нещо докато ходите и дишате поставете езикът си на небцето.Това ще ви напомня да дишате през носът и ще ви пречи да дишате през устата.А и не само :>.На кратко това един от най-хубавите навици които можете да си изградите.
Да минем към същинската част.Техниките!Започваме с едни техники които вече съм споделя със вас.Това са техниките за раменния пояс за тези ,които не си спомнят :
Раменен пояс
1Двете ръце са под задните части с сплетени пръсти като ги вдигате нагоре изпънати милиметър по-милиметър.
2 Дясната пред мишница е прибрана до бицепса с дланта докосвате плешката си и започвате да местите ръката назад.
3 Лявата ръка е изпъната на страни с длан сочеща нагоре кръста е вкаран напред дясната ръка зад кръста за да не го местим.Движим ръката назад без да изкривяваме тялото.
ВАЖНО! И трите движения се правя бавно милиметър по-милиметър диша се учестено както ви показва организма.Ако изпитате какъвто и да е дискомфорт или изтръпване в ръцете спирате веднага.Движете само посочените крайници без да се навеждате или изкривявате тялото.
Това което тези движения правят е да разтягат и да отпускат мускулите отговарящи за дишането което ни олеснява след това :).
Ето как трябва да изглежда една ваша дихателна тренировка.Което ще е много добре ако се превърне в началото на всяка една ваша тренировка.
Последователността е много важна.Започвате да правите горните техники точно по-начинът по който съм ви ги изброил.Дишате както организмът ви подсказва.След това заставате в основата позиция от тай-чи тоест краката на нивото на раменете. преди да ви дам техниките ви е нужен този детайл.Представете си белия дроб на човек като един балон.Защото той е точно това:) може да издуете различна част на балонът нали?Можете да направите и същото с белият си дроб.
Така започваме с коремно дишане.Поставете ръцете на коремът си вдишвате като пълните с въздух САМО коремът издишвате като стягате пресата си като я отпуснете коремът трябва сам да се напълни и пак.все едно нямате мускули на гърдите.Само корем!
Следва средно ребрено дишане.Тук поставяте ръцете на ребрата си и пълните само гръдния кош коремната преса е стегната.Преминаваме към ключовото дишане.стягаме коремната пресата поставяме едната ръка на корема другата на гърдите за да сме сигурно ,че не ги използваме и вдишваме като вдигаме рамената си на горе така освобождаваме място за белия дроб да се раздуе на там :) при движението на долу на рамената издишаме. За финал пълно йогийско дишане.Представлява комбинация от трите техники по горе изпълнява се така.Отново сте в основна позиция.Започвате да вдишвате като пълните първо корема след това гърдите и накрая ключиците.Започвате да издишвате като първо изпразвате коремът след това гърдите и накрая ключиците. Като свършите и с това приключва вашата дихателна тренировка.Сега можете да загреете и да започнете тренировката която сте планирали.А ако не смятате да тренирате нищо друго в момента е добре да направите поне 10 лицеви опори за да се разпредели силата по тялото ви.И не забравяйте да се разхождате и да дишате дори след като сте минали 3-те седмици преди да започнете техниките. :)
Успех! Ако нещо не е ясно питайте.
My temple
Добре дошли в моя блог.Той ще обхваща най-вече нещата около тренировките ми и развиетието на паркур в България!
събота, 19 януари 2008 г.
понеделник, 7 януари 2008 г.
ДЕС и адаптиране в среда
Да започнем със това какво е това чудо ДЕС и за какво ни помага.Д.Е.С.-дозирана екстремна ситуация.Преди да продължим нататък едно подробно обяснение "ДЕС".След като знаем какво е ДЕС дойде времето да поговорим какво ни дава то.Разглеждам ДЕС-а в постовете ми за адаптация понеже той самият е вид адаптация.Ние имаме вече едни дадени умения които сме тренирали и сме повтаряли хиляди пъти.Мога да се обзаложа обаче ,че при едно 80% от практикуващите ако ги подгони примерно куче като не са подготвени няма да могат да използват и най-простите от техниките в паркур.Как да предотвратим това?Защо става така?Неща които знаете ,че владеете и сте правили хиляди пъти ,а като дойде момента се проваляте.Просто е всъщност вие тренирате.При всяко движение сте съсредоточен върху него и само върху него.Като сте имали и нужното време да се подготвите психически преди това.А когато ви се наложи да използвате уменията нямате това мислите ви се раздвоят,вътрешния диалог се изразява много силно.Много ненужни мисли нахлуват в главата ви "ами ако не успея" "Трябва да избягам" "не няма да го правя ако падна ще ме хване" да не говорим ,че ако все пак се справите с това първо движение трябва да се съсредоточите върху начинът по който ще продължите следващите движения и тн.Нямате никакво да се настройвате за скока да не говорим за проверяване на повърхностите.Тук идват ДЕС.Различните ситуации ще ви подготвят за различни неща.Ще натрупате увереност.Ще можете да преценявате по-бързо и да се концентрирате върху движенията.Просто нещата стоят по съвсем друг начин когато останеш сам единствено с уменията си.
Адаптиране в среда.Какво правим ако попаднем в среда която не познаваме и трябва да действаме.Тук идват опитът който можете да придобиете чрез ДЕС.
Ето моят примерен ДЕС който направих няколко дни преди коледа:
Беше студено и снежно.Нещо което винаги ме е спирало да тренирам.Никога не бях тренирал в сняг преди.Облякох се дебело ,но така ,че дрехите да не ми пречат да се движат.Загрявах около 30 мин. в нас и излязох.Важно е когато тренирате на студено да загреете преди това на закрито и да поддържате темпо навън за да не дадете възможност на тялото да "изстине".Излязох и започнах да тичам до първото място на което щях да тренирам.Мястото беше на около 15 мин тичане от нас до един подлез.Спрях там бях си поставил за цел да не проверявам повърхности и да не разчиствам снега.Направих няколко мънкита.Никакви проблеми изглежда снегът не е такъв проблем.След като придобих малко увереност реших да пробва едно мънки то кет лийп.Тук вече усетих промените.Засилих се добре ,но в момента в който сила за да отскоча снегът поддаде и се подхлъзнах.... все пак успях да реагирам ида премина препятствието ,но не и да хвана кет лийпа.Разбрах си грешката засилих се пак скочих стъпих на желаното място хванах се за ръбът и изненада...върху ръбът имаше 2 пръста лед... Продължих към подлеза.Там се подвижих почти нормално като изключим болката в ръцете от студеното.Това беше нещо към което трябваше да се адаптирам.Потеглих към следващия спот който беше по-надалеко.Стигнах си до спота и видях адски много сняг.Започнах тренировката на този с 10 прецизни на около 2 и50.Ръбът от който скачах беше затрупа с около 5 сантиметра сняг а след това разбрах ,че отдолу има и 2 пръста лед.Така беше и на ръбът на който приземявах.Учудих когато стъпих първия прецизен.След 10 прецизни продължих да ги правя още около половин час.Реших да катеря стени ,което се оказа много по-трудно от колкото си мислих.Ръцете ми ме боляха от студеното върху стените имаше сняг и лед не можех да се хвана добре и болеше.Самата стена се хлъзгаше и не можех да си помагам много с крака.С малко опити и упоритост успях да кача стена 2 пъти по-висока от мен.Преместих се на едни рейлове и балансирах доста време в началото беше трудно.Ледът и снегът върху рейла пречеха много с времето обаче свикваш.След това си играх по-рейловете което върна болката в ръцете която така и не можах да преодолея.Продължих на друг спот.Опитвах един кет лийп на дърво който така и не можах да хвана...ролвах в снегът което беше почти като в нормални условия като изключим че качулката ми се пълнеше с сняг.Отново с тичане се прибрах до нас.измих си ръцете с вряла вода :> направих си чай хвърлих мокрите дрехи влязох за гоооооооорещ душ.
Познвах средата в която тренирах , но никога не я бях виждал такава чувствах се горе долу по същия начин по който щях да се чувствам ако за първи път бях там.
Важно за тренировките в мокро и студено.
Дрехите са много важни.Добре е да се обличате на пластове които да задържат топлият въздух близо до вас.Предпочитаните платове за вълнените защото задържат топлина дори и мокри.Трябва да загрее много добре по-възможност на топло.Ако ще загрявате на вън отделете по-дълго време на загрявката.Темпото е много важно ако загубите темпото тялото ви бързо ще изстине.Ако нещо се намокри много го съблечете ако имате възможност и тренирате много далече то местожителството ви си вземете сух чифт дрехи в раницата за да можете да се преоблечете някъде преди да се приберете.Много ще е лошо да се прибирате дълго време мокър в студът. Това е от мен за сега.До скоро!
Адаптиране в среда.Какво правим ако попаднем в среда която не познаваме и трябва да действаме.Тук идват опитът който можете да придобиете чрез ДЕС.
Ето моят примерен ДЕС който направих няколко дни преди коледа:
Беше студено и снежно.Нещо което винаги ме е спирало да тренирам.Никога не бях тренирал в сняг преди.Облякох се дебело ,но така ,че дрехите да не ми пречат да се движат.Загрявах около 30 мин. в нас и излязох.Важно е когато тренирате на студено да загреете преди това на закрито и да поддържате темпо навън за да не дадете възможност на тялото да "изстине".Излязох и започнах да тичам до първото място на което щях да тренирам.Мястото беше на около 15 мин тичане от нас до един подлез.Спрях там бях си поставил за цел да не проверявам повърхности и да не разчиствам снега.Направих няколко мънкита.Никакви проблеми изглежда снегът не е такъв проблем.След като придобих малко увереност реших да пробва едно мънки то кет лийп.Тук вече усетих промените.Засилих се добре ,но в момента в който сила за да отскоча снегът поддаде и се подхлъзнах.... все пак успях да реагирам ида премина препятствието ,но не и да хвана кет лийпа.Разбрах си грешката засилих се пак скочих стъпих на желаното място хванах се за ръбът и изненада...върху ръбът имаше 2 пръста лед... Продължих към подлеза.Там се подвижих почти нормално като изключим болката в ръцете от студеното.Това беше нещо към което трябваше да се адаптирам.Потеглих към следващия спот който беше по-надалеко.Стигнах си до спота и видях адски много сняг.Започнах тренировката на този с 10 прецизни на около 2 и50.Ръбът от който скачах беше затрупа с около 5 сантиметра сняг а след това разбрах ,че отдолу има и 2 пръста лед.Така беше и на ръбът на който приземявах.Учудих когато стъпих първия прецизен.След 10 прецизни продължих да ги правя още около половин час.Реших да катеря стени ,което се оказа много по-трудно от колкото си мислих.Ръцете ми ме боляха от студеното върху стените имаше сняг и лед не можех да се хвана добре и болеше.Самата стена се хлъзгаше и не можех да си помагам много с крака.С малко опити и упоритост успях да кача стена 2 пъти по-висока от мен.Преместих се на едни рейлове и балансирах доста време в началото беше трудно.Ледът и снегът върху рейла пречеха много с времето обаче свикваш.След това си играх по-рейловете което върна болката в ръцете която така и не можах да преодолея.Продължих на друг спот.Опитвах един кет лийп на дърво който така и не можах да хвана...ролвах в снегът което беше почти като в нормални условия като изключим че качулката ми се пълнеше с сняг.Отново с тичане се прибрах до нас.измих си ръцете с вряла вода :> направих си чай хвърлих мокрите дрехи влязох за гоооооооорещ душ.
Познвах средата в която тренирах , но никога не я бях виждал такава чувствах се горе долу по същия начин по който щях да се чувствам ако за първи път бях там.
Важно за тренировките в мокро и студено.
Дрехите са много важни.Добре е да се обличате на пластове които да задържат топлият въздух близо до вас.Предпочитаните платове за вълнените защото задържат топлина дори и мокри.Трябва да загрее много добре по-възможност на топло.Ако ще загрявате на вън отделете по-дълго време на загрявката.Темпото е много важно ако загубите темпото тялото ви бързо ще изстине.Ако нещо се намокри много го съблечете ако имате възможност и тренирате много далече то местожителството ви си вземете сух чифт дрехи в раницата за да можете да се преоблечете някъде преди да се приберете.Много ще е лошо да се прибирате дълго време мокър в студът. Това е от мен за сега.До скоро!
Абонамент за:
Публикации (Atom)